СЪСТАВЯНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

След победата си над Максенций под стените на Рим през 312 г., Константин I, наречен Велики (280-337 г.), придобива реална власт над Римската империя.

След тази победа той се заема да организира църковен събор, който има за цел утвърждаване на християнството като официална религия в Римската империя. Това е един амбициозен проект, тъй като епископите в империята наброяват доста над 2 000. Дванадесет години подготовка не се оказват прекалено много. Константин изпраща вестоносци във всички провинции, той убеждава, заплашва, скланя и успява да събере 2 048 епископи през 325 г. От събралите се 2 048 епископи, повече от две трети гласуват против. Въпреки това, Константин обявява християнството за официална религия, като впоследствие започва да преследва и уволнява епископите, които са се осмелили да изявят несъгласие.

В името на единството на Римската империя, Константин си затваря очите за непреодолимите различия между християнството и култовете към Митра и Sol Invictus (религиозни течения през това време). Изгражда християнска църква, а в същото време поставя статуи на богинята майка Кибела и на Бога на Слънцето - Божество, почитано в някои култове под името Sol Invictus (Непобедимото Слънце), който носи неговите черти и всъщност е изображение на самия Константин.

Накратко, за Константин вярата е политически въпрос и той се отнася търпимо към всяка религия, допринасяща за целостта на империята.

И така, Константин не е "добрият християнин", какъвто го изкарват по- късните предания, а в името на единството и обединението, той наистина прави много за утвърждаване на ортодоксалното християнство. Трябва обаче още веднъж да подчертаем, че Константин се ръководи не толкова от набожност, а от стремежа си да постигне единство и от изискванията на времето.

С едикт от 321 г. Константин се разпорежда всички съдилища да бъдат затворени на "свещения ден на Слънцето", който е обявен за почивен. Дотогава свещен ден за християните е събота - еврейският шабат. Според едикта на Константин свещен ден е неделята. Така християнството не само е пригодено към съществуващия режим, но се отдалечава още повече от юда- изма, откъдето всъщност води началото си. Нещо повече, до IV в. Рождество Христово се е празнувало на 6 януари. Ала в култа към Sol Invictus, най-важният ден в годината е 25 декември - празникът Natavis Invictus (раждане на Непобедимия, когато денят започва да нараства и ознаменува раждането или прераждането) на Слънцето и след който дните започват да стават пожълти. И тук християнството е съобразено с изискванията на римските управ- ници и с тяхната официална религия.

Константиновото "покръстване", ако изобщо е уместно да употребим тази дума, е било не в християнската вяра, а в неприкрит езически култ. Той получава своето видение или Божествено откровение край езически храм, издигнат в чест на галското божество, съответстващо на Аполон, във Вогези- те или край Отьон. Според очевидец, придружавал войските му, Константин вижда Бога на Слънцето - Sol Invictus. Има доказателства, че в навечерието на битката Константин става последовател на един от тези култове. При всички положения, след битката при Милвийския мост римският сенат издига в Колизея триумфална арка. Надписът върху нея гласи, че Константин е победил "с благословията на Божеството". Това Божество обаче не е Исус, a Sol Invictus - езическият Бог на Слънцето.

Докато е император, Константин действа като пръв жрец, а империята му се нарича "Империя на Слънцето". Sol Invictus присъства навсякъде, изобразен е дори върху знамената на императора и на монетите. Оттук се вижда, че представата за Константин като ревностен последовател на християнството, е погрешна.

Самият той е покръстен през 327 г. на смъртния си одър, когато е твърде изнемощял или апатичен, за да се противопостави.

Такова е християнското предание, въз основа на което Константин често е смятан за човека, "покръстил Римската империя". Всъщност обаче императорът няма такива заслуги. За да видим какво точно е направил той, трябва да се запознаем по-задълбочено с фактите.